За уроците  на човешката душа през знаците на зодиака, споделено

За уроците  на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „ Подвизите на Херкулес ”

„ Hercules and the Hydra ” by Antonio del Pollaiolo, circa 1475, Uffizi Gallery

Качество: Конфликт. Изпитание. Проверка. Триумф. Точки на рецесия. Моменти на преориентиране. Повратна точка в живота на индивида и индивида. 
Девиз: От страна на формата: „ Нека Майа процъфтява и да ръководи лъжата “; от страна на душата: „ Войн съм аз и от борбата излизам ликуващ “.

Психологичен разбор на мита

На Херкулес било заповядано да открие деветглавата хидра, която живеела в зловонното тресавище. Това страшилище има своето субективно отражение. То живее в пещерите на мозъка и процъфтява в застоя и калта на неосветените умствени тайници.

Макар и прикрит в дълбините на подсъзнанието, звярът (ту мълчащ, ту изригващ безумна ярост) непрекъснато е в нас. Да се открие неговото наличие обаче не е толкоз просто. Минава доста време преди индивидът да разбере, че отглежда и поддържа в себе си едно толкоз свирепо създание. Горящите стрели на огнения порив би трябвало да бъдат разпръснати на всички места, преди да се открие неговото наличие. Борбата с този ужасяващ зложелател е в действителност една героична постъпка за сина човешки, който е и наследник Божий. Когато човек отсече една глава, на нейно място изникват две други. Всеки път, когато някакво низко предпочитание (или мисъл) бъде преодоляно, неговото място се заема от други. 

Херкулес прави три неща: той признава съществуването на хидрата, търпеливо я търси и най-после я унищожава. За да бъде осъзнато съществуването на хидрата, е належащо умеене за различаване. Откриването на нейното скривалище изисква самообладание, а смирението е належащо, с цел да се изведат отвратителните пороци на подсъзнанието върху повърхността и да се обезсилят там посредством светлината на мъдростта. 

Докато Херкулес се бори с хидрата в блатото измежду тиня, гнилоч и мърсотия, той не съумява да я победи. Трябвало е да повдигне чудовището във въздуха, т. е. да придвижи своята задача в друго измерение, с цел да я реши. В цялостно примирение, на колене в мърсотията, той е трябвало да изследва своя проблем в светлината на мъдростта и във възвишената атмосфера на търсещата мисъл. Оттук можем да заключим, че решението на доста наши проблеми идва едвам когато си изработим нов взор за нещата и открием нова вероятност.

В мита се споделя, че едната от главите на хидрата била безсмъртна. Оттук се подразбира, че всяка компликация, колкото и ужасна на тип да е тя, съдържа в себе си огромна полезност. Опитите да подчиним нисшата си природа и да открием полезността в нея в никакъв случай не остават безплодни. Безсмъртната глава, отсечена от тялото на хидрата, била закопана под скалата. Това значи, че съсредоточената сила, която изначало е предизвиквала проблеми, въпреки всичко се резервира, само че към този момент пречистена, пренасочена и порасла след постигнатата победа. Тази мощ би трябвало вярно да се ръководи и насочва. Под скалата на твърдата воля безсмъртната глава ще стане източник на мощ.

Деветте глави на хидрата

Задачата, сложена пред Херкулес, се състои от девет елементи. Всяка от главите на хидрата въплъщава един от проблемите, с които се сблъсква дръзналият да реализира надзор над себе си. Първите три глави символизират желанията, свързани със секса, комфорта и парите. Втората тройка са пристрастеностите: боязън, злоба и предпочитание за власт. Последната тройка глави съставлява пороците на непросветения разум: горделивост, самостоятелност и свирепост. 

Тук ясно виждаме мащаба на дилемите, които стоят пред Херкулес. Той би трябвало да овладее изкуството да преобразува тези сили, които толкоз постоянно довеждат хората до произшествия и нещастия. Деветте сили, които от началото на света провокират гибелни опустошения измежду индивидите, би трябвало да бъдат пренасочени и преобразувани. Хората и до през днешния ден към момента се стремят да доближат това, което тогава е съумял да стори Херкулес. Проблемите, провокирани от неправилното потребление на силата, известна като секс, притеглят вниманието на всички места. Любовта към комфорта, разкоша и собствеността все по този начин пораства. Преследването на парите, възприемани не като средство, а като самоцел, съкратява живота на безчет мъже и дами. Следователно, задачата за заличаване на първите три глави към момента строи пред човечеството, въпреки и хиляди години откакто Херкулес е направил невероятния си героизъм.

Трите качества на характера, които Херкулес е трябвало да прояви, са примирение, геройство и умеене да разграничава: примирение, с цел да види своето състояние обективно и да разпознае неговото ограничение; геройство, с цел да нападне чудовището, което лежи надълбоко прикрито в неговата природа; и умеене да разграничава, с цел да откри метод да победи смъртния си зложелател.

Разкриването на помийната яма на низките стремежи и егоистични пориви, гноящи в подсъзнанието, е станало задача на актуалната психоанализа. Техниката на психоанализата разрешава на този нелицеприятен набор от потиснати импулси да се издигне на повърхността – това е вярно, само че постоянно всичко свършва дотук. Индивидът схваща, че чудовището лежи, прикрито в дълбините на подсъзнанието му, само че се усеща слаб и нерешителен, когато би трябвало да се оправи с този ужасяващ зложелател.

Херкулес употребява в своята битка по-ярка светлина от тази на аналитичния разум. Той се старае да придвижи своя проблем в по-висше измерение, а не се рови до безконечност в тресавищата на подсъзнанието. Като се пробва да прегледа своя проблем в светлината на онази мъдрост, която назоваваме духовна, той стартира да вижда нещата от напълно различен ъгъл. Така той съумява да отслаби хватката на хидрата и след време да победи чудовището.

Борбата с хидрата

Предстоящото разглеждане на деветте казуса, с които в наши дни се сблъсква индивидът, стремящ се да убие хидрата в себе си, ще освети тези скрити сили, които работят в човешкия разум – в това буре с барут.

1. Секс

В тази сфера престореното викторианско благочестие и психоаналитичната всепозволеност са еднообразно нежелателни. Сексът е сила. Тя може да бъде потискана, безотговорно употребена или сублимирана. Потискането не е същинско решение на казуса, а разпуснатостта опошлява живота и прави индивида плебей на пристрастеностите. Сублимацията води до потребление на половата сила в креативна посока.

Преобразуването на човешките сили открива пред нас необятно поле за размисъл и опити. Във физиката силата на придвижването може да се преобразува в електричество, а топлинната сила – в придвижване. До каква степен обаче човешките сили могат да се пренасочват? Преди всичко фактът, че употребяваме силата на веществата, като я извличаме от храните, несъмнено значи, че сме способни да преобразуваме скритите сили в придвижване. Може ли задвижващата ни прочувствена сила аналогично да бъде пренасочена към мисловна активност? Възможно ли е силата на кипящите пристрастености да откри своя израз в порив? Могат ли подбудите и импулсите на човешката природа да се преобразуват по този начин, че да станат благотворни сили. Може ли силата, създадена от мисълта, да бъде употребена като мощ на синтеза, водеща до чувство за еднаквост с всички живи същества?

Опитът на Херкулес демонстрира, че такива благоприятни условия съществуват и че този, който желае да победи хидрата на пристрастеностите и на разделящия разум, би трябвало да може да взема решение сходни задания.

2. Комфорт

Вечното възприятие за незадоволеност подтиква индивида да върви към все по-големи достижения. Комфортът постоянно е спирачка по този път. Претоварен от благосъстоятелност и притъпен от лъжливото възприятие на комфорта, духът отслабва и отстъпва. Пленникът на комфорта изпада в незаинтересованост, забравяйки битката и тестванията, които каляват острието на духовните старания. Волята за търсене, подбудата да се открие тайната за аргументите на живота, са непознати на този, който е податлив да направи комфорта централен претекст на своя живот.

3. Пари

Спестяването на пари е основна пристрастеност, която е в основата на активността и на индивида, и на народите. Етичните и човешки полезности се не помнят в безумното гонене на златото, даващо власт. Изборът на мнозина неизбежно се дефинира от парични съображения, а не от духовните убеждения или етичните правила. Стремежът към струпване на благосъстояния е неутолим. Важно е не какъв брой към този момент имаш, а да се стремиш към повече.

Грозният резултат от тази форма на умствено разстройство е егоцентризмът. Индивидът, който страда от тази фикс идея, доста постоянно желае да получи всичко, без да дава нищо. За него положението на вселената се дефинира от това, което персонално може да придобие. Той приема себе си за последна точка и не признава никаква отговорност, която изисква от него да показа с другите персоналните си богатства. 

Нима интелектуалните благосъстояния и духовните съкровища не са почтени за нашите старания? Те могат да се споделят с всички и оня, който всичко отдава, всичко и получава, ставайки по-богат отпреди. Желанието да се получават материални богатства рано или късно може да се трансформира в предпочитание да се умножат знанията и волята, да се придобият полезностите на духа.

4. Страх

Безбройни са методите, по които призраците на страха мъчат човешките синове. Техните илюзорни форми смущават и плашат хората, като стягат в калъпи краката им и висят като воденични камъни на шията им. Много хора плахо затварят очи пред задушаващия боязън да не станат смешни, да не би да не съумеят, пред страха от незнайното, от старостта, от случайността, от гибелта.

Можем ли да се избавим от тези страхове? Опитът на Херкулес демонстрира, че те могат да бъдат преодолени, в случай че издигнем своето схващане на по-високо ниво на интеграция. Когато животът на индивида е ориентиран към по-висша цел, заплашителните сенки на страха се отблъскват към периферията на мисълта. Докато тези неразбираеми чудовища бродят в полумрака на подсъзнанието, те към момента имат силата да вледеняват нашето сърце.

Войникът рискува своя живот поради успеха над врага. Майката избавя детето си от заплаха, като не помни за личните си страхове. Шофьорът, носещ се по шосето с главозамайваща скорост, рискува живота и здравето си поради мощните чувства. Всички тези хора са насочили своето внимание по-високо от точката, където се намира страхът и по този начин го преодоляват. Духовно насочената персона също насочва своята мисъл към такова ниво, до което страхът не доближава.

5. Ненавист

Това възприятие се основава на отрицанието и е противоположно на желанието за единство. Издигната обаче на по-високо ниво, ненавистта се трансформира в отричане на всичко, което е нереално. Когато е лишена от прочувствено наличие, тя може да стане сила, подтикваща индивида да отхвърли формата поради живота, който я одушевява. На нисшата дъга тя е очевидно разрушителна, а на висшата, в случай че бъде деликатно пречистена, тя може да се разглежда като другата страна на любовта.

6. Жажда за власт

В хода на отминалите епохи индивидът е освобождавал силата на властта доста повече, в сравнение с силата на любовта. В резултат се е нарушило равновесието на силите и е настъпил дисбаланс сред тях. Властта, в случай че не бъде тясно обвързвана с любовта, се трансформира в разрушителна мощ. Много нещастия в човешките връзки са подбудени от неконтролираното предпочитание да се господства над живота на останалите, да се дават наставления и да се ръководи държанието им. Този, който подменя етичните правила от основание за власт, поражда непрекъснат разкол и битка. Високите идеали, служещи на човечеството като фарове в течение на епохи, гаснат, в случай че властта стане определящ фактор в обществото.

Ако обаче бъде преобразувана, волята към властта става воля за реализиране и воля за жертване. Грубата егоцентрична воля се трансформира в пропагандатор на плодородни блага. Тогава властта естествено служи на любовта, а любовта популяризира властта.

7. Горделивост

Стените, издигнати от гордостта, заключват индивида по-сигурно от решетките на пандиза. Скован от тежките окови на самовъзвеличаващите мисли, той гледа на останалите хора отвисоко. Така индивидът отслабва връзките, които ни сплотяват в нерушимо приятелство. Като отделя себе си от останалите, той се отдалечава все по-далеч от кръга на човешките благосклонности.

8. Обособеност

Аналитичният разум подрежда и дели всичко, като слага частта над цялото. Той натъртва върху различността вместо върху обстоятелството за всеобхватното единение. Такова фрагментарно мислене опонира на импулса за синтез. Заемащият позицията на обособеност е податлив да вижда разликата сред хората, а не тяхното сходство; той схваща религията като поредност от антагонизми, а не като обединен изразна духовния импулс; той счита, че битката сред класите в обществото е по-важна от общочовешките качества, които вършат хората братя; той преглежда земята като общ брой от обособени нации, а не като обединен свят. Херкулес би трябвало да види хидрата като единно страшилище, а не като девет обособени глави. Докато реже глава след глава, той не може да реализира триумф. Едва най-после, когато я възприема в нейната целокупност, той я побеждава.

9. Жестокост

Удовлетворението, което изпитва човек, когато предизвиква болежка на другите, е удостоверение за съществуване на зли пристрастености, които разлагат мозъка. Удоволствието от причиняване премеждия на близък е болест. Тази отвратителна глава на хидрата би трябвало да се унищожи един път вечно, преди индивидът да може да се назова човечен. Съвременният живот дава доста образци за принуждение и безпричинна свирепост. В доста фамилии сензитивните деца се преследват, подиграват им се и се презират от тези, които не желаят да си създадат труда да ги схванат. Всекидневно доста мъже и дами декларират на целия свят, че са станали жертви на умствено принуждение (психологически мъчения); съдилищата и лечебните заведения дават потресаваща картина на ирационалното наслаждение, което изпитват човешките същества, изтезавайки себеподобни. „ Ние правехме това поради мощните чувства – сподели преди време членът на тайфа малолетни – а не поради парите “.

Когато това страшилище – жестокостта, бъде издигнато високо във въздуха под светлината на разсъдъка и състраданието, то губи своята мощ. Все още пред нас стои задачата да преобразуваме силата на жестокостта в сила на интензивно съчувствие. В две от тестванията Херкулес „ убива “ тези, които би трябвало да обича. В Скорпион обаче той реализира промяна в себе си и изхвърля от своята природа тази податливост, която при всяко бъдещо тестване би била огромна спънка за него. 

В този героизъм от психична позиция достижението на Херкулес е следното: той позволява светлина в дълбините на своето подсъзнание, сграбчва чудовищните сили, които гъмжат в тъмнината и по този начин побеждава своя вътрешен зложелател. Процесът на филтриране е протекъл и в този момент Херкулес върви към идващия героизъм, в който би трябвало да покаже умеене да управлява силите и опциите на своя разум.

Истинското тестване в Скорпион в никакъв случай не идва, до момента в който индивидът не е съгласуван, до момента в който неговият разсъдък, прочувствената и физическата природа не проработят като едно цяло. Едва по-късно индивидът, преминавайки през знака Скорпион, открива, че неговото равновесие ненадейно се нарушава, а желанието, от което си е мислил, че се е избавил, му наподобява неизмеримо мощно. Смятал е себе си за балансиран, а в този момент схваща, че е извънредно нестабилен. Разумът, който е почнал да управлява личността му, както той е считал до момента, като че ли към този момент не работи. Когато изследваме Херкулес в това положение, ние виждаме самите себе си.

Спомнете си, че в Скорпион ученикът би трябвало да направи три неща. Да покаже (не пред Йерархията, не пред външни наблюдаващи, а пред себе си), че е преодолял великата заблуда – че материята и формата не могат повече да го задържат. Херкулес би трябвало да потвърди на себе си, че формата е просто канал и израз на контакта с великото поле на божественото проявяване. При четенето на някои религиозни книги човек може да стигне до извода, че формата, страстите и разумът са нещо неприятно и нежелателно и че от тях би трябвало да се освободим. Според мен е доста значимо да се разбере, че в случай че аз се избавя от физическата форма, няма да имам средство за контакт с божественото проявяване, тъй като Бог съществува в моите събратя, в този физически осезателен свят, в който пребивавам и аз. Ако нямам форма, няма да съществуват петте ми сетива и, затова, аз ще скрия от себе си Бог в една от неговите форми. Личността не би трябвало да се унищожава и потиска; тя би трябвало се осъзнава като троен канал за израз на трите божествени аспекта. Всичко зависи от това дали използваме тази тройствена персона за егоистични или за божествени цели. Великата заблуда се крие в това личността да бъде употребена за егоистични цели. Като проучваме цялата история, можем да кажем, че в знака Скорпион огромният „ Аз “ има задачата да убие дребния „ аз “ и да го научи да схваща смисъла на възкресението.

Скорпион – знакът на магията

Магия не значи правене на някакви странни неща; същинската магия е проявяване на душата посредством формата. Черната магия значи потребление на формата за приемане на това, което желае формата – т. е. от чист нарцисизъм. Бялата магия е потребление на душата за вътрешно израстване на индивида посредством активността на личността. Защо Скорпион е вълшебен знак? Древните книги гласят: „ Девата е чашата на магьосника, тя приготвя съставните елементи, които ще се измерят върху чашките на везните, а в Скорпион се прави магическата работа “. В терминологията на стремящите се това значи, че в Дева човек открива в себе си Христос, тъй като в течение на епохи формалната ни природа Го е отглеждала вътре в нас. Във Везни се колебаем сред двойките противоположности – сред формата и природата на Христос, до момента в който не бъде реализирано равновесие, тъй че Христос и материята да реализират равновесие. В Скорпион прекосяваме през инспекцията кое ще победи – Христос или формата, висшият „ Аз “ или нисшият, реалното или нереалното, истината или илюзията? Това е смисълът на тестването в Скорпион.

Алис Бейли „ Подвизите на Херкулес ”
Картина: „ Hercules and the Hydra ” by Antonio del Pollaiolo, circa 1475, Uffizi Gallery,  commons.wikimedia.org